Какви са ползите от кинезитерапията и как ни помага

От къде произлиза кинезитерапията? Името идва от Kinezio (движение) + терапия – „лечение“, или лечение чрез движение. Кинезитерапията е една от формите на медицинската физическа култура, когато чрез извършване на активни и пасивни движения, определени упражнения по гимнастика се постига определен терапевтичен резултат. Кинезитерапията е активен метод на лечение, при който пациентът участва изцяло в лечебния процес. По този начин мотивацията на пациента се увеличава, има увереност в собствените му сили и в установяването на контрол над болестта, което ускорява възстановяването.

Кинезитерапията е насочена към лечение на заболявания и наранявания на опорно-двигателния апарат, централната и периферната нервна система.

Какво е лечебното действие на кинезитерапията?

  • Кинезитерапията служи като профилактика и лечение на остеохондроза, кифоза на гръдния и лумбалния отдел на гръбначния стълб;
  • Кинезитерапията развива мобилността на връзките на всички части на гръбначния стълб, осигурява терапевтични и тренировъчни ефекти;
  • Кинезитерапията укрепва костната система, премахва различни блокове и болка в тялото;
  • Кинезитерапията действа като микро тракция в гръдния и лумбалния отдел на гръбначния стълб в пасивен режим без участието на мускулите;
  • Кинезитерапията може да служи като подобрява физическата подготовка и работата на дихателните органи, подобрява дълбочината на дишането;
  • Кинезитерапията подобрява кръвоснабдяването на засегнатите области на тялото;
  • Кинезитерапията подобрява функциите на сърдечно-съдовата система;
  • Кинезитерапията активира кръвообращението и лимфната циркулация в белите дробове;
  • Кинезитерапията увеличава резервните и компенсаторни възможности на организма.

Кинезитерапия „Exart“ (гравитационно нервно-мускулно активиране)

Невромускулното активиране е съвременен, научно обоснован метод на кинезитерапията, чиято същност е да активира системата от дълбоки (локални) мускули, които стабилизират големите стави и гръбначния стълб, последвана от коактивация на повърхностни мускули, постигане на формиране на кинематично правилно движение, което води до възстановяване на оптимален двигателен стереотип.

На първо място, това включва ортопедична, неврологична, гериатрична и друга рехабилитация.

Показания:

  • Болка в гръбначния стълб (цервикална, гръдна, лумбална, в кръстцовата и опашната кост), с различна етиология;
  • Дорсопатия;
  • Сколиоза;
  • Нарушение на стойката;
  • Херния на междупрешленните дискове;
  • Болкови синдроми;
  • Лумбодиния;
  • Ишиас;
  • Различни видове главоболие;
  • Болка в големи стави (тазобедрена, колянна, раменна, лакътна, глезенна);
  • Нараняване на гръбначния стълб;
  • Последствия от инсулт;
  • Последствия от черепно-мозъчна травма.

Лечение със сензорно-моторни подложки

Сензомоторната подложка е универсално тренировъчно устройство при кинезитерапията- гумен диск, частично напълнен с въздух. За ефективно използване, подложката трябва да се напълни с въздух до такъв обем, че да се поддържа балансирано движение при използване  докато седите или стоите. Упражненията при кинезитерапията с подложка тренират мускулите на гърба ви чрез несъзнателни реакции за балансиране.

Ползи

На първо място се развива балансът, реакцията се подобрява и стойката се укрепва. При кинезитерапията с подложки ангажирате всички мускулни групи (включително стабилизиращите мускули), да установите идеалното им взаимодействие и значително да подобрите координацията на движенията.

Релефът на подложката действа директно върху стъпалото и увеличава микроциркулацията на кръвта в тъканите, насърчава елиминирането на токсините от тялото, възстановява физиологичните функции на краката, укрепва мускулите и връзките.

Упражненията върху сензорно-моторната подложка помагат за облекчаване на стреса, натрупан в тялото от опорно-двигателния апарат през деня, осигуряват плавна сърдечно-съдова тренировка. Чрез рефлекторни връзки се подобрява сънят и общото благосъстояние. И също така служи за смекчаване и премахване на симптомите при главоболия от различен произход, хипо- и хипертоничен синдром, разширени вени, стомашно-чревни заболявания, синдром на хронична умора.

В тренировката има два компонента – директно трениране на мускулите на стъпалото и подбедрицата и индиректно обучение на проприоцептивната система (нервно-мускулно усещане) и вестибуларния апарат, които от своя страна формират стабилен балансиран мускулен тонус на долните крайници.

Упражненията върху сензорно-моторната подложка се наричат ​​упражнения на „нестабилна опора“. Основната разлика между подобни упражнения от останалите е, че когато се изпълняват най-често срещаните упражнения, човек трябва да положи допълнителни усилия, за да поддържа баланс. Ето защо участват повече мускули, когато се използва нестабилна повърхност, отколкото без нея. И в резултат на това ефективността на упражнението се увеличава значително. Упражненията с възглавници изискват повече физически разходи от тялото, т.е. повече разход на калории.

По време на най-често срещаните тренировки често се използва „нестабилна повърхност“, за да се увеличи натоварването и да се постигнат по-големи резултати от упражненията.

Показания:

  • Гимнастика при рехабилитация;
  • Различни патологии на опорно-двигателния апарат и тяхното предотвратяване;
  • Плоски стъпала;
  • Рехабилитация след наранявания и операции;
  • Рехабилитация след инсулт;
  • Множествена склероза;
  • Болест на Паркинсон;
  • Оформяне на тялото.

Противопоказания:

  • Индивидуална непоносимост;
  • Тежки ортопедични или соматични патологии;
  • Исхемично-цервикална недостатъчност.

Водна гимнастика

Терапията с водна гимнастика представлява упражнения във вода, терапевтично плуване, ходене в басейн. 

Основните задачи на водната терапия при заболявания и наранявания на опорно-двигателния апарат и централната и периферната нервна система:

  • Подобряване на кръвообращението и трофичните процеси, елиминиране (намаляване) на вегетативно-съдови и трофични нарушения, регенерация на увредения нерв;
  • Укрепване на лигаментния апарат, намаляване на мускулната дистония;
  • Предотвратяване (елиминиране) на мускулни контрактури и скованост на ставите;
  • Подобряване на движенията и тяхната координация (включително подобряване на подвижността на гръбнака).

В медицинската практика има много методи на кинезитерапията, всяка техника от които има реална терапевтична сила.

Уроци по лечебно плуване при заболявания на гръбначния стълб и ставите

Цели и задачи:

Плуването с терапевтична цел се препоръчва на хора с нарушения на позата, заболявания и нарушения на опорно-двигателния апарат. Основната цел на терапевтичното плуване е комбинация от лечение с формиране на необходимите умения у хората във водната среда.

Цели и задачи на терапевтичното плуване:

  • Разтоварване на гръбначния стълб – създаване на благоприятни физиологични условия за нормалния растеж на гръбначните тела и възстановяване на правилното положение на тялото;
  • Възможна корекция на деформации;
  • Изграждане на правилна стойка;
  • Подобрена координация на движенията;
  • Повишена сила и мускулен тонус;
  • Корекция на плоскостъпие;
  • Настройка на правилно дишане;
  • Подобряване на функцията на сърдечно-съдовата и дихателната системи;
  • Придобиване на плувни умения – овладяване на плувни техники;
  • Развитието на волеви качества и създаването на психически стимул за по-нататъшно лечение;
  • Предотвратяване на психическо претоварване.

Терапевтичното плуване е:

  • Уникално средство на кинезитерапията(ЛФК) и рехабилитацията на човек като цяло;
  • Незаменим вид физически упражнения за лица със значителни ограничения на сушата (като разширени вени, пролапс на вътрешни органи, остеохондроза, хипертония и много други);
  • Ефективно средство, което укрепва сърцето, активира дишането и кръвообращението, облекчава усещането за скованост в ставите и гръбначния стълб, подобрява метаболизма и стяга тялото.

Показания и противопоказания:

Терапевтичното плуване е показано за пациенти, които са в санаториален режим.

Медицинското плуване е противопоказано:

а) Заболявания на кръвоносната система:

  • Исхемична болест на сърцето, ангина пекторис;
  • Недостатъчност на общото кръвообращение над I степен;
  • ИБС в остър стадий или нестабилни показатели на ЕКГ;
  • Нарушения на сърдечния ритъм и проводимост:  пароксизмални тахиаритмии, AV – блок от 2-3 степен
  • Наличието на пейсмейкър в комбинация с признаци на сърдечна недостатъчност;
  • Аневризми на сърцето и кръвоносните съдове;
  • Аортна стеноза и комбинирани сърдечни дефекти с клинични признаци на претоварване на миокарда;
  • Хипертония II-III стадий с кръвно налягане над 170/100 mm  и чести хипертонични кризи;
  • Флебит и тромбофлебит, тромбоемболия на белодробната артерия по-рано от 6 месеца след остри събития.

б) Заболявания на нервната система:

  • Последици от нарушена церебрална циркулация с промени в психиката и нарушения на двигателната сфера, както и с тенденция към повтарящи се нарушения на мозъчната хемодинамика;
  • Заболявания на нервната система с нарушения в двигателната сфера (множествена склероза, миопатия, миостения и др.);
  • Пристъпни нарушения на съзнанието (епилепсия и др.).

в) Респираторни заболявания:

Хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ) във фаза на нестабилна ремисия с обилно отделяне на храчки и дихателна недостатъчност над I степен;

г) Заболявания на УНГ-органите:

  • Остър и хроничен гноен отит на средното ухо;
  • Дефекти на тъпанчевата мембрана;
  • Вестибулопатия.

Относително противопоказание е на възраст над 70 години. В този случай въпросът за назначаването на терапевтично плуване се решава от лекуващия лекар индивидуално.

Описание:

Терапевтичното плуване се предписва от лекуващия лекар след 2-3-дневен период на адаптация и необходимия преглед.

Процедурата по терапевтично плуване принадлежи към групата на интензивните тренировки и има общ ефект върху тялото. Във връзка с това е важно плуването да се съчетава рационално с други средства на кинезитерапията. За един ден не могат да се използват повече от две процедури. Въздух, слънчеви бани, дозирано ходене, лечебна гимнастика, масаж, електро- и светлинно-терапевтични процедури са съвместими с плуването. Интервалът между тях трябва да бъде от 30 минути до 1,5 – 2 часа.

Препоръчително е да се предписва терапевтично плуване не по-рано от 1,5 часа след хранене. Курсът на лечение е 5-8 – 10-12 процедури.

Аквагимнастика

Терапевтичният ефект на тракцията (тракцията) на гръбначния стълб се основава на механизъм за намаляване на вътредисковото налягане. Тягата подобрява кръвообращението, намалява отока, премахва възпалителните явления в тъканите, патологичното мускулно напрежение.

Дългосрочното излагане на гръбначния стълб на разтягане с едновременно изпълнение на физически упражнения при кинезитерапията укрепва мускулите, които поддържат гръбначния стълб, става по-силен т.нар. „Мускулен корсет на гръбнака“

Сесия на пасивна подводна вертикална тракция на гръбначния стълб:

Провежда се под формата на аква гимнастика с воден колан в дълбоки води в малка група от 8-12 души под ръководството на кинезитерапевти- с музикален съпровод.

Продължителност на занятията във вода (t = 28-29° C) 30 минути.

Сесии ежедневно или през ден, за курс от 5-10-12 процедури, в зависимост от продължителността на престоя ви в санаториума.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *