Претоварване на гръбначния стълб

Ако човек тежи около 80-85 кг, повече от 3/5 от цялото натоварване се пада върху лумбалния гръбначен стълб.

Остеохондроза на гръбначния стълб е заболяване, при което възникват патологични промени в междупрешленните дискове, хрущялните възли на прешлените, както и в междупрешленните стави. Причината за остеохондроза могат да бъдат наранявания на гръбначния стълб, нарушения на кръвообращението и лимфния дренаж, възпалителни процеси в областта на гръбначния стълб. Някои съвременни изследователи не без основание смятат, че остеохондроза не е заболяване, а адаптивен отговор на гръбначния стълб към неправилно разпределение на натоварванията, възникващи по време на движениe.

Природата е подредила тялото ни по такъв начин, че основното вертикално натоварване на гръбначния стълб се разпределя по оста, минаваща през центъра на тежестта на тялото – приблизително в средата на тазовата област, малко по-близо до сакрума. Ако човек тежи около 80-85 кг, повече от 3/5 от цялото натоварване пада върху лумбалния гръбначен стълб, а ако носим тежести, страдаме от затлъстяване или просто скачаме, тогава тежестта, която се понася от долните лумбални прешлени, се увеличава значително ( понякога няколко пъти).Гръбнакът ни може да издържи и това, но при условие, че натоварването е правилно разпределено.

Как се чувстват самите прешлени в подобна ситуация?

Прешленът започва да губи формата си, а междупрешленният диск става по-малко еластичен. Разбира се, това не става веднага, но възникващите промени са чувствителни както за нас, така и за нервните влакна, излизащи от гръбнака. Те са “прищипани”, намирайки се в стеснения междупрешленен отвор, започват да набъбват(отичат) постепенно и започват да предават по-лошо сигнали от мозъка към органите и тъканите.

Най-често го усещаме като болка по протежение на нерва, изтръпване на ръцете и краката и чувстваме дискомфорт и умора в гърба или шията. В особено тежки случаи се нарушава предаването на сигнали към отделните мускули, в резултат на което те “изсъхват” или, както казват лекарите, атрофират. При деформирания гръбначен стълб се променя процесът на растеж на костите. За да се намали натоварването на самия прешлен, костта расте на ширина, увеличавайки площта на тялото си. Появява се остеохондроза. Израсналата кост стеснява още повече отворите между прешлените, още повече се увреждат нервите – затваря се порочният кръг на болния гръбначен стълб. Той започва да реагира с болка, промяна в походката, повишена умора, дори при леко натоварване. И въпреки че остеохондрозата е дълъг и бавно развиващ се процес, от това не става ни по-леко.

Клиничната картина зависи от локализацията на процеса, поради което се разграничават остеохондроза на шийния, гръдния и лумбалния гръбначен стълб. Остеохондроза на шийните прешлени се характеризира с болка във врата, задната част на главата, мускулно напрежение, ограничение на подвижността в шийните прешлени, рамото, ръката, чувство на изтръпване в ръката, замаяност с гадене, повръщане, шум в главата , звънене в ушите също е възможно.

При остеохондроза на гръдния кош болката в гръбначния стълб започва да се излъчва на други места, но тази локализация на болката понякога е толкова силна, че основното внимание на пациента е фокусирано върху нея. Пареща болка между лопатките е много характерна. Има и болка в областта на сърцето, която често се комбинира с главоболие. Често коремна болка с чревен дискомфорт, болка в десния хипохондриум. При остеохондроза на гръдния кош може да има нарушения на функцията на пикочните пътища, а понякога и сексуални нарушения.

Основното оплакване на пациентите с лумбална остеохондроза е болка в лумбално-сакралната област – лумбаго, излъчваща се към крака – лумбоишиалгия, само в крака – ишиас. По-късно се появява нарушение на чувствителността, мускулна атрофия.

Как може да се лекува това заболяване?

Лечението трябва да бъде индивидуализирано : едно средство е подходящо за един, за друг- друго.

  • Лечението трябва да бъде изчерпателно : необходима е комбинация от различни методи;
  • Лечението трябва да бъде патогенетично , тоест трябва да се вземат предвид стадият, фазата на заболяването и разпространението на определени клинични синдроми – остеохондрозата не протича по един и същи начин при различните хора. Заедно с лекуващия лекар определяте каква форма, стадий на заболяването ви, какви синдроми преобладават и решавате какво да правите;
  • Консервативното лечение включва постелен режим, тракция, лечебна гимнастика, масаж, аналгетици, противовъзпалителни средства, витамини от група В, физиотерапия, балнеолечение, мануална терапия, акупунктура. Не забравяйте, че колкото по-рано започнете лечението, толкова по-добри ще бъдат резултатите.

И е по-добре да не чакате развитието на остеохондроза, а да се ангажирате с нейната профилактика. Това заболяване е много коварно. Ако не изпитвате дискомфорт, това не означава, че нямате остеохондроза, може да има промени в гръбначния стълб, но симптомите все още не са се появили. Тогава може да настъпи бързо прогресиране на заболяването, да се появят болка и други прояви.

Възможно ли е пълно възстановяване от остеохондроза?

Разбира се, възстановяването зависи от формата на заболяването, тежестта, правилността и навременността на лечението. Остеохондроза обаче рядко се излекува и то само в началните етапи. Но е възможно да се предотвратят обостряния на остеохондроза, да не се чувства болка в продължение на години. Задачата на пациента е да спре развитието на болестта и да направи всичко възможно, за да изчезнат някои от патологичните промени в гръбначния стълб, да изчезнат или намалеят симптомите (болки в гърба, изстудяване и изтръпване на ръцете, краката, главоболие и др. ).

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *