Счупване на лъчевата кост лечение

Счупване на радиуса(лъчевата кост) е едно от най-честите битови наранявания според източници на Medos.bg. Често се появява при падане върху изпънати ръце. Такова счупване е сериозен проблем, тъй като периодът на зарастване може да бъде доста дълъг поради развитието на усложнения (по-специално, невродистрофичен синдром).

Лечението на фрактура(счупване) на лъчевата кост има 2 цели:

  • Зарастване на частите и възстановяване на костната цялост. Всъщност основният резултат от лечението ще се определя от това колко правилно са се сраснали;
  • запазване на функцията на ръката.

Най-честото лечение на счупването на лъчевата кост е затворената ръчна репозиция, по известно сред хората като “наместване” на костите. Хирургът ръчно сглобява костните части на счупената лъчева кост в правилното положение и ги фиксира с превръзка за обездвижване (например, гипсова или полимерна). В областта на фрагментите започват процеси на регенерация и постепенно се образува калус, който ще съедини фрагментите в едно цяло.

Този метод на лечение е лесен за изпълнение, не изисква високотехнологично оборудване и допълнително специално обучение на травматолог. Aнализ на литературата от Medos.bg обаче показва, че от 20 до 42% от тези случаи завършват с вторично разместване на фрагментите, което се случва при вече поставен гипс.

Друг нюанс е, че всяко нараняване води до оток на тъканите, счупване на лъчевата кост не е изключение. Възможното развитие на оток най-вероятно е през първия ден след нараняване и лекарите вземат предвид този аспект, когато прилагат фиксираща превръзка при лечение. По-специално се предпочитат шини, които след това могат да бъдат заменени с кръгли превръзки.

Затворена репозиция с фиксиране с игли при счупване на лъчевата кост

Този метод се провежда на два етапа:

  • Репозициониране на фрагменти;
  • Фиксиране на фрагменти с игли.

Предимствата на този метод на лечение са надеждност, ниска инвазивност и липса на белези. Сред недостатъците може да се отбележи следното:

  • Рискът от инфекция на мястото, където са поставени иглите; 
  • Необходимостта от втора операция за отстраняване на иглите;
  • Времето за зарастване на счупването е най-малко 1 месец;
  • Висок риск от развитие на необратими контрактури поради дълъг период на срастване и невъзможност за започване на ранна рехабилитация.

Лечение с отворена репозиция, последвана от фиксиране с винтове или плаки при счупване на лъчевата кост

Има моменти, когато е настъпило силно изместване и преместването не може да се извърши по конвенционални методи. След това се извършва операция, по време на която изместването се елиминира, а частите се фиксират с титанови плаки или винтове. Тази техника се счита за по-трайна от иглите. Плаките здраво и твърдо държат фрагментите в желаното положение, следователно, първо, не винаги е необходимо да се носи гипс или фиксираща превръзка, и второ, е възможно да се раздвижва ставата на китката почти веднага.

Използването на устройства за външна фиксация като лечение на счупване на лъчевата кост

Външните фиксиращи устройства обикновено се използват за лечение на отворени счупвания. В този случай има нарушение на целостта на меките тъкани и съществува висок риск от навлизане на бактерии в раната. Тук не могат да се използват плочи и винтове поради високия риск от развитие на инфекциозни усложнения.

При отворени счупвания раната първо се обработва с антисептик и едва след това фрагментите се репозиционират с помощта на устройство за външна фиксация. В медицината се нарича устройство за компресионно-дистракционна остеосинтеза. Състои се от игли и външно фиксиращо устройство, което поддържа иглите в желаното състояние. Иглите преминават през кожните и костните фрагменти, фиксирайки ги в правилната позиция и с правилната компресия. Такива устройства позволяват да се излекува дори и най-сложните, фенестрирани счупвания на лъчевата кост.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *